Изход от ада

"Говорих със сина ми ще имаме ли коравосърдечието да го видим като бездомник или как рови по кофите? Още не сме в това коравосърдечие. Още не сме там!
Да, боли ни за него…
Куче да е, няма ли да те боли?"

Дани едва не убива човек, след като за две седмици е спала общо три часа. Това е моментът, в който разбира, че вече е в ада.

А всичко започва с една студенска любов. Той е умен, харизматичен и става един от най-известните софийски свещеници. Тя го подкрепя, но си има и своя път – развива се като терапевт. Раждат им се момче и момиче с голяма разлика. Имат стабилност и статус.

Двайсет години по-късно той започва да се прибира пиян всяка вечер. Появява се и друга жена, която му ражда дете. Пиянските скандали пораждат агресия. Синът ѝ се опитва да я защити. Все по-трудно владее гнева си. Ами ако го пребие, в затвора ли ще лежи? Успехът му пада. От яслата връщат дрежките на другото дете напишкани.

Положението става неспасяемо. Дани се лута в лабиринтите на ада. Колкото повече той абдикира, толкова повече тя се грижи. И колкото повече тя се грижи, толкова повече той потъва. Един омагьосан кръг. В един момент Дани си мисли нещо, което нито една майка не може да изрече на глас: да му остави бебето… Иначе как ще оцелее? Или пък да жертва себе си, но тогава кой ще спаси децата? Накрая решава: Ако ще бяга, ще бяга само с тях!

Сега тримата са живи и здрави. И са заедно.
Оцеляването е техният хепиенд.
И още не е енд...