Моето приключение с Бог

И в такива ситуации има само едно нещо, което можеш да направиш. И това е молитвата.

И казах: “Бог, помогни ми аз да се справя с това. Помогни ми аз да мога да говоря. Помогни ми аз да... Аз, аз, аз.” Но това не помогна. И си викам, какво се случва тук? Защо не работи? И си промених молитвата. И казах: “Бог, аз не мога да го направя, но Ти можеш да го направиш. И това не е мой проблем, а това е Твой проблем. Ти ме сложи в тази ситуация и Ти ще ми помогнеш”. И тогава този мир влезе в мен. И целият този страх изчезна. И почнах да говоря.

Габи е гласът на новото поколение вярващи – истинска, уязвима и много смела. Тя обича всичко да е ясно и подредено. Живее с план и списък. Но същевременно се хвърля в ситуация, която е напълно извън нейния контрол, компетентност и комфорт. Съгласява се да замести един от 10-те опитни  говорители в събитие, което ASI Europe организира на остров Мавриций.

Габи е само на 22 години. Тя е неопитна и срамежлива. Измъчва я въпросът: Аз ли съм човекът? Страхува се, че хората очакват печен говорител от Европа, а ще получат едно емоционално хлапе и това ще ги разочарова. Ако знаеше, че освен готовите теми трябва да подготви и две проповеди, щеше повече да обмисли дали да се съгласи. Но как да остави църква без говорител!

Първата вечер изобщо не върви по план. Тя има теми, презентации и екип зад гърба си, но страхът я парализира. Обхваща я желание да се телепортира и да избяга от предизвикателството. Единственото ѝ спасение е молитвата. И в рамките на няколко безкрайни секунди тя изминава пътя от “Господи, помогни на мен!” до “Господи, Ти го направи вместо мен!” Габи се предава в ръцете на Бог и думите бликват…

След 10 вечери 4 души избират да предадат живота си на Исус. Габи е щастлива и дори двойно, заради страничния ефект от приключението – тя сякаш за първи път истински се прониква от това, за което говори. Думите са и за нея. Божията любов извира от всяка тема и кара сълзите да избликват. Всъщност Габи проповядва на себе си!

Местните хора се радват, че имат толкова млад и емоционален говорител. След втората вечер ѝ оставят салфетки на амвона. Защото знаят, че Габи ще плаче! Тя ги чувства толкова близки и иска непременно да ги види пак. Още тук. Или поне на небето...