Молитва в казиното

Зависимият човек затваря в себе си емоциите, затваря в себе си света, а единственото, което усеща, е да не усеща нищо. Абсолютна празнота, душевна празнота, която, за да запълни с нещо, му трябва първо да изгради себе си отново, да се научи как да живее, да се научи на нови навици. Един живот отначало.

Мая е едва на седем, когато преживява насилие от трима мъже. Не разказва на никого. Просто скрива случилото се дълбоко в себе си. Кутията на детството се затваря, а животът продължава — университет, работа, приятели. Отвътре страхът се преоблича в мании и расте: страх от близостта, от доверието, от мъжете, от самата уязвимост.

С времето болката започва да търси упойка. Първо идват цигарите, после алкохолът инаркотиците, а накрая – хазартът. Тя живее в плен на зависимостите 30 години!

Мая не търси удоволствието, търси начин да не чувства НИЩО.
Защото зависимостта идва като облекчение. Тя е приятел, който накрая ти взима всичко.
Мая лъже хората, които я обичат. Губи приятелите си, парите си и себе си. Прави три опита за самоубийство.

Една вечер, след поредната огромна загуба в казиното, Мая пада на земята и произнася молитвата, която променя всичко:
– Господи, ако Те има — или ме убий, или ме спаси!

Пътят обратно не идва като чудо. Мая се връща в живота чрез терапия, дисциплина, честност и ежедневни усилия. Днес тя работи със зависими и говори открито за миналото си. Не като човек без белези, а като човек, който вече не се срамува от тях. Напротив, те са новата ѝ сила – опитът, с който може да помогне на онези, паднали в ръцете на зависимостта.
И това е всичко, което новата Мая иска.