Къщичка с градинка

„В емигрантския пъзел липсват много парченца. И то не само заради културата, не само заради езика, и не само заради душевността на хората около теб. А защото, въпреки че си приет, ти си оставаш емигрант.“

Вера е човек на дисциплината и може да износва трудности, без да мрънка – качества, изградени още в младежките години, когато е била състезател по плуване. Животът ѝ тече в две паралелни пътеки – преподаването и треньорството. Но най-голямото ѝ пътуване се оказва дълбоко лично.

Вера иска по-добър живот за семейството си. Затова с бившия си съпруг и сина си емигрират за кратко в Аржентина, а след това в Канада. Там всичко започва от нулата. На английски знае само най-популярните реплики от филмите. Намира си работа като треньор по плуване в едно училище и постепенно започва да преподава по заместване, а после взема и канадски лиценз.

Изглежда, че животът на Вера се подрежда. Но колкото и добре да се вписва в новата среда, тя се чувства емигрант:
– В повечето случаи, когато се събирахме с български семейства на празници, си говорехме за  България – за роднините и приятелите там. Много често гледахме българска телевизия и слушахме българско радио. Просто тази носталгия не се лекува.

В най-трудното време на самота и финансова нестабилност Вера среща Бог. Първоначално Му се доверява от нужда – изглежда, че Той е последната ѝ възможност за оцеляване. Неговият отговор е чудо – мигновено и неочаквано решение на сложен финансов проблем.

След 20 години в Канада, Вера решава да се върне в България. Това се оказва нов вид емиграция. Светът е същият, но хората и тя самата са различни. В началото се губи в София, не намира всички думи на български и не разбира шегите на колегите си. Спъва се в кривите плочки на тротоарите и безброй пъти едва не я удря кола, защото е забравила да се оглежда на пешеходна пътека.

Днес Вера живее в своя малък рай извън града – нейната българска Канада.
Познайте кой ѝ помага да намери идеалното място?
Същият, Когото е срещнала в труден момент!